Преминете към съдържание

Защо с малкия кредит държавата оставя потребителите без защита

Новият Закон за потребителския кредит маха тавана на ГПР за най-малките кредити и го заменя с правило „20% за един месец". Простата аритметика показва кой плаща за този избор.
14 ноември 2026 г. от
Защо с малкия кредит държавата оставя потребителите без защита
Georgi Penev

Защо с малкия кредит държавата оставя потребителите без защита


Законът за потребителския кредит съществува по една причина: потребителят не може да прецени кредита така, както го преценява кредиторът. Затова законът трябва да го защити преди подписа, а не след него.

Новият закон, който Народното събрание предстои да приеме на второ четене, прави обратното точно за хората, които най-много се нуждаят от защита. За кредитите до две или три минимални заплати той маха тавана на ГПР и го заменя с ограничение на разходите като процент от главницата: до 20%, ако кредитът се върне в рамките на един месец. Тази статия е за това правило и затова защо то трябва да отпадне сега, преди законът да бъде приет.

Към 14 ноември 2026 г.: окончателният текст още не е гласуван. Цифрите следват законопроекта на Министерския съвет и публикуваните предложения за второ четене.

ГПР съществува, за да можем да сравняваме цени


Годишният процент на разходите (ГПР) показва цената на всеки кредит за един и същ период, една година, независимо от срока му. Това е целият му смисъл: кредит за месец и кредит за три месеца да се сравняват при равни условия.

Днес ГПР в България не може да надвишава пет пъти законната лихва, около 52%. Този таван важи за всеки кредит, малък или голям, кратък или дълъг.

Проектът изважда малките кредити от тавана на ГПР и ги мери само с „общ разход като процент от главницата". Без ГПР - 20% за един месец изглеждат по-евтино от 30% за три месеца. Истината е обратната.

Числата, които всеки може да провери


ГПР от 52% означава около 3,55 € на 100 € на месец, или около 1,15 € на 100 € за десет дни. Това е законната цена на едномесечен кредит днес.

На 100 €

Сега (ГПР 52%)

Проект (един месец)

Разход за 10 дни

1,15 €

—

Разход за 1 месец

3,55 €

20,00 €

ГПР

52%

около 800%


20% за един месец са 5,6 пъти над днешния законов таван. Твърдението, че и сега законът прави кратките кредити скъпи, не е вярно. По закон едномесечният кредит струва 3,55 € на 100 €. Когато хората плащат много повече, това е заради таксите около тавана, а не защото законът го позволява.

Най-добрият клиент плаща най-скъпо


Сравнете двама клиенти, всеки взема 100 € по правилата на проекта. Единият може да върне за месец. Другият има нужда от три месеца. В обикновен анюитетен погасителен план:

Един месец, таван 20%

№

Главница

Лихва

Вноска

1

100,00

20,00

120,00


Три месеца, таван 30% общо

№

Остатък

Главница

Лихва

Вноска

1

100,00

28,97

14,36

43,33

2

71,03

33,13

10,20

43,33

3

37,89

37,89

5,44

43,33

Едномесечният клиент плаща 20% за всеки месец ползване. Тримесечният плаща 14,36% на месец. Човекът, който може да върне най-бързо, тоест по-платежоспособният клиент с по-малкия риск, плаща по-високата цена за всеки месец кредит.

Това противоречи на елементарната логика. Кредитор, който оценява клиента правилно, трябва да му предложи кредита, който му пасва най-добре, а най-краткият срок с най-малък риск трябва да е най-евтин. На какво основание законът позволява най-краткият кредит да бъде най-скъпият? Как кредитора воден от принципа да даде най-изгодния кредит на потребителя, ще докаже, че това е именно едномесечен с 20 % оскъпяване, а не тримесечен с 30%, който всъщност е по-евтин?

Граничният кредит: кой кредит ще избере кредиторът


Прагът създава и втори проблем. Да вземем предложения праг от две минимални заплати, 1240,40 €, и кредит за три месеца:

Клиентът иска

Режим

Разход за 3 месеца

1300 €

Общ таван, ГПР 52%

около 93 €

1240 €

Режим за малки кредити, предложение за второ четене*

около 320 €

1240 €

Режим за малки кредити, законопроект (30%)

около 372 €

*Наша линейна оценка по публикуваните описания на предложението; ще бъде актуализирана, ако окончателният текст съдържа точната формула.

Клиентът, който иска по-малко, плаща три до четири пъти повече. Финансовият стимул на кредитора е да предложи сума малко под прага и възможно най-кратък срок, а не да намери кредита, който е най-добър за клиента. Така най-малките кредитополучатели поемат разходите на кредитора, от капитала и финансирането до несъбраните вземания.

Да изтеглиш нов кредит не е да платиш кредит


Проектът не ограничава последователните кратки кредити. Човек може да вземе кредит за месец, да го върне с нов кредит за месец и така всеки месец: 12 кредита по 20% правят 240 € разход за година на 100 €, а самите 100 € никога не са реално върнати.

Новият кредит, с който се затваря старият, не е погасяване. Той само отлага дълга и всеки път добавя нов разход. Клиент, който всеки месец има нужда от нов кредит, показва месец след месец, че не може да плати. Директивата допуска кредит само когато задълженията вероятно ще бъдат изпълнени. Закон, който оставя това превъртане на кредити без ограничение, позволява на кредиторите да вкарат човека в свръхзадлъжнялост кредит по кредит. Това е в пълен разрез с Директивата.

Поредните кратки кредити на един и същ клиент трябва да се смятат за нарушение на оценката на кредитоспособността. При системност това трябва да води до отнемане на лиценза на кредитора.

Прагът: 7, после 3, после 2 минимални заплати


Прагът не е определен с анализ. При общественото обсъждане браншът поиска седем минимални заплати. Законопроектът даде три. Предложението за второ четене дава две. Нито едно от тези числа не е подкрепено с публикуван анализ.

Прагът е вързан и за минималната заплата, затова расте сам всяка година, без парламентът да гласува отново. Освен това създава скала: кредит малко под прага може да струва многократно повече от кредит малко над него.

Таван може да има, но само въз основа на публикуван анализ и ясни мотиви, а не като се мести едно число от седем на три и на две.

Нито прагът, нито 20% и 30% идват от Директивата


Директивата изисква от държавите да предотвратят прекомерно високата цена на кредита. Тя не изисква изключение за малките кредити, праг в минимални заплати или степен от 20% за един месец. Проектът, публикуван за обществено обсъждане през декември 2025 г., прилагаше общия таван на ГПР за всички кредити. Изключението е национален избор.

То трябва да отпадне сега, в самия закон. Ако бъде прието и оспорвано после, защитата ще се търси дело по дело в съда, клауза по клауза, години наред, и ще бъде платена от хората, които най-малко могат да си го позволят.

Как би изглеждала истинската защита

  1. Един таван на ГПР за всички кредити, без изключение по размер или срок.
  2. Всяко различно правило само въз основа на публикуван анализ.
  3. Поредните кратки кредити да са нарушение на оценката на кредитоспособността, а системните нарушения да водят до отнемане на лиценза.
Законът трябва да пази човека, който не може да се защити сам. При най-малкия кредит той не бива да е мястото, където тази защита свършва.


Бележки към изчисленията: месечният разход при ГПР 52% е (1,52)^(1/12) − 1 = 3,55%. ГПР при 20% за 30 дни е около 819% по формулата от Приложение № 1 (около 790% при осреднен месец от 30,4 дни). Тримесечният план е анюитет с равни вноски и общ разход 30, което дава 14,36% на месец.

Новият Закон за потребителския кредит съществува, защото не се очаква длъжникът сам да се защитава
Проектът на Закон за потребителския кредит беше приет на първо четене на 23 септември 2026 г. Дебатът около него е предимно за лихвите и регистрационния режим. Истинският въпрос е по-прост: може ли обикновен човек да се очаква сам да разпознае прекалено скъп кредит — и какво се случва, когато законът остави празноти, в които той все пак трябва да се оправя сам?