Кои разходи по кредита са невалидни съгласно правото на ЕС?
Нова европейска директива — Директива (ЕС) 2023/2025 — ще трансформира потребителското кредитиране във всички държави членки. Приета на 18 октомври 2023 г., тя задължава страните в ЕС да приведат националното си законодателство в съответствие с нейните разпоредби в срок от две години, а пълното ѝ прилагане трябва да бъде осигурено в рамките на три години.
Основната цел на директивата е ясна: да гарантира, че кредиторите действат в най-добрия интерес на потребителите. Тя въвежда по-високо ниво на защита, забранява заблуждаващи или рискови практики и налага строги правила за прозрачност. Това е модернизирана версия на предишната директива за кредитиране от 2008 г., адаптирана към дигиталната среда и съвременните икономически реалности. .
Какво означава „разход по кредита“?
Разходът по потребителския кредит представлява цялостното възнаграждение, което потребителят плаща на кредитора за ползването на отпуснатите средства. Това включва:
- Годишен процент на разходите (ГПР) — фиксиран или променлив
- Допълнителни такси или услуги — например застраховки
- Други такси — свързани с кредита
Тези разходи са регулирани от националното законодателство. В България, например, максималният допустим Годишен Процент на Разходите (ГПР) е петкратен спрямо законовата лихва, която се определя като основната лихва на БНБ плюс 10%.
Ако по даден договор общите разходи по кредита надвишават законовия максимум, той може да бъде обявен за недействителен. В този случай потребителят дължи само главницата, без прекомерните такси и лихви.
Какво прави разхода по кредита „незаконен“?
Общият разход по кредита включва всички известни такси и комисионни, които заемателят заплаща на кредитора. Ако дадена такса не е включена в изчисления ГПР, но все пак се начислява, това може да бъде основание за обявяване на договора за нищожен.
Примери за такива такси: :
- Застраховки, които не са включени в ГПР
- Такси за фиксирана лихва или други удръжки от сумата, които не се изплащат реално на клиента
- Допълнителни такси за посещения, писма или административни дейности
- Такси за обработка или отпускане на кредита, които не са ясно описани
- Наказателни такси, ако не е предоставен поръчител или обезпечение
- Грешно изчислен или манипулиран ГПР, който скрива реалната цена
- Клаузи, които заобикалят законовите ограничения, за да се увеличи печалбата на кредитора
Подобни практики вече са признати за несправедливи и недействителни от националните съдилища и от Съда на Европейския съюз (СЕС). В тези случаи потребителите дължат само реално получената сума, без оскъпяването.
Примери за често срещани невалидни такси в кредитни договори
Кредитни практики, считани за незаконни според новата директива и съществуващата съдебна практика:
- Такси за застраховка, които не фигурират в ГПР
- Предварително удържани суми, които клиентът не получава
- Неупоменати такси за комуникация, обслужване или обработка
- Глоби за липса на поръчител, без правна обосновка
- Подценен - неточно изчислен ГПР
- Условия, които заобикалят закона в полза на кредитора
Основен извод
Всяка клауза в потребителски кредитен договор, която нарушава изискванията за прозрачност или необосновано оскъпява кредита, е нищожна. Новата директива цели да защити потребителите от подвеждане и свръхзадлъжняване, като възстанови справедливостта във взаимоотношенията между заемател и кредитор.